Какво е буст и защо 1 bar в София не е 1 bar във Варна

Относително и абсолютно налягане

Garrett го обяснява без заобикалки: абсолютното налягане се мери от нулата (вакуум), а относителното (gauge) – спрямо атмосферата, така че манометър на открито показва нула. Бустметърът мери налягането в колектора спрямо атмосферното, тоест относително. Ако показва 12 psi, в колектора има 12 psi повече от въздуха навън; при стандартни 14,7 psi абсолютното налягане е 26,7 psi.

Когато дроселовата клапа е затворена, налягането в колектора е под атмосферното и бустметърът влиза в минуса – това е „вакуумът“ на празен ход. Под натоварване и с работещо турбо стрелката минава над нулата. Буст 0 не значи липса на въздух, а просто атмосферно налягане в колектора – както при атмосферен двигател на пълна газ.

bar, psi и kPa

В Европа бустът обикновено се дава в bar, в американската литература – в psi. Garrett калибрира уестгейтите си на „14,5 PSI | 1 Bar“, което е удобната връзка за запомняне. Сензорите и техническите листове често ползват kPa, а 1 bar е точно 100 kPa. За бързо превръщане ползвай превръщането на мерни единици.

Абсолютните стойности са при стандартно атмосферно налягане около 101,3 kPa (14,7 psi), което Garrett ползва в примерите си.

Степен на сгъстяване: какво „вижда“ турбото

За компресора важното число не е бустът, а степента на сгъстяване: абсолютното налягане на изхода, разделено на абсолютното налягане на входа. Garrett смята: 12 psi буст плюс 14,7 psi атмосферно дава 26,7 psi, а 26,7 / 14,7 = 1,82. Но входът на компресора е след въздушния филтър, който сваля налягането – при някои системи с 1 psi и повече. Тогава входът е 13,7 psi и степента става 1,95.

После Garrett прави същата сметка за Денвър на 5000 фута (около 1500 м), където атмосферното налягане обикновено е около 12,4 psi. За същите 12 psi буст и същата загуба във филтъра степента е 2,14 вместо 1,82. Разликата не е малка: това е друга точка на компресорната карта, по-близо до максималните обороти на турбото.

Българската сметка: Варна, София, Рожен

Да пренесем примера у нас. NASA дава прост модел на стандартната атмосфера за тропосферата: температура T = 15,04 − 0,00649·h и налягане p = 101,29 · ((T + 273,1) / 288,08)^5,256 в kPa, където h е височината в метри. За височините ползвам синоптичните станции на НИМХ, измерени по местоположението им: Варна – 30 м, София (ж.к. „Младост 1А“) – 593 м, Рожен – 1428 м.

Сметката е за стандартен ден; реалното налягане се мени с времето. Приемам загуба 1 psi (около 6,9 kPa) във филтъра, както в примера на Garrett, и два случая: управлението държи 2,0 bar абсолютно в колектора или простата пружина на уестгейта държи 1,0 bar относително.

Изводът: ако системата държи същото относително налягане, в София колекторът има около 3 % по-малко абсолютно налягане, а на Рожен около 8 % по-малко, отколкото във Варна – и пропорционално по-малко въздух при същата температура. Ако пък управлението държи абсолютното налягане, мощността се запазва по-добре, но турбото трябва да сгъстява със степен 2,28 вместо 2,12 и се върти по-бързо. Затова двигател, който на морето е на ръба на картата, на планински проход може да надхвърли допустимите обороти на турбото.

Как управлението мери буста

Съвременните двигатели мерят налягането в колектора със сензор за абсолютно налягане (MAP). Bosch описва своя сензор за всмукателния колектор и буста така: силициева мембрана се деформира от налягането и променя съпротивлението на пиезорезистивни елементи, а NTC резистор мери температурата. Обхватът на налягането започва от 20–50 kPa и стига до 350–450 kPa в зависимост от изпълнението, с точност 0,5 % от пълната скала.

Понеже сензорът мери абсолютно налягане и температура, управлението може да пресметне масата на въздуха и да адаптира зададените стойности – включително за буста и рециркулацията на газове. Бустметърът в купето може да е отделен механичен уред, който мери относително, или просто да показва стойността от управлението минус атмосферното. Когато сравняваш числа от различни коли или от форумни таблици, първо разбери кое от двете гледаш.

Какво да правиш с това

• Когато сравняваш буст между коли, питай дали е относително или абсолютно и на каква височина е мерено.
• При ремап или по-голям буст сметни степента на сгъстяване за най-високото място, където караш, не само за морето – виж компресорната карта.
• Повече буст значи по-горещ въздух и по-голям риск от детонация – виж интеркулер и детонация и октаново число.
• Как се управлява бустът механично и електронно – уестгейт и блоу-оф клапан.
• Промяната на софтуера на управлението има и правна страна – чип тунинг и законът.
• За груба оценка на мощността при даден буст пробвай калкулатора буст → мощност.

Източници

1. Garrett Motion, Turbo Tech 103 (Expert) (PDF) — Абсолютно и относително налягане; 12 psig + 14,7 psia = 26,7 psia, степен 1,82; с 1 psi загуба 1,95; Денвър 5000 ft, 12,4 psia, степен 2,14.
2. NASA Glenn Research Center, Earth Atmosphere Model (Metric Units) — Тропосфера: T = 15,04 − 0,00649·h; p = 101,29·[(T + 273,1)/288,08]^5,256 kPa.
3. И. Дреновски, „Географски координати и надморски височини на синоптичните станции в България“, Химия. Природните науки в образованието, 25 (1), 2016 (PDF) — Варна 30 m, София 593 m (ж.к. „Младост 1А“), Рожен 1428 m.
4. Bosch Mobility, Intake manifold and boost-pressure sensor with integrated temperature sensor — Абсолютно налягане в колектора; силициева мембрана, пиезорезистори, NTC; 20…50 до 350…450 kPa; 0,5 %.
5. Garrett Motion, How Turbocharger Wastegates Work – Internal vs External — Уестгейтите GVW са калибрирани на 14,5 PSI | 1 Bar; клапанът се отваря, когато бустът достигне налягането на пружината.

Фактите са сверени с източниците на 4.11.2026. Видя грешка? Пиши ни на kontakt@turbo.bg: поправяме и отбелязваме датата.